Светът чества 200 години от рождението на Йохан Щраус

Виена – бароковото бижу на Европа. Пъстра мозайка от изкуство и история. Било то на шега или не чак толкова, от известно време в града стават все по-популярни сувенирите, които напомнят на туристите, че се намират в меката на класическата музика, на валса и на Йохан Щраус.

Виена чества 200 години от рождението на Йохан Щраус

В началото на XIX век валсът се е считал за скандален танц. Бил твърде физически интимен. Йохан Щраус баща обаче променя това схващане като го популяризира във виенското общество. А Йохан Щраус син му придава по-елегантен стил. И прави с него истинска революция. Въпреки това обаче Щраус не е умеел да танцува. Когато го канели, винаги отказвал.

„Роден съм и съм израснал във Виена. Музиката на Йохан Щраус просто е моят живот.“ Петър Хосек е дипломиран кларинетист от Виенската консерватория. След като завършил, събрал на едно място няколко състуденти, цялата си любов към музиката и хвърлил много труд, за да създаде оркестър – "Виена Шьонбрун оркестра". След като завоювал световна слава, последвал и втори – "Йохан Щраус виртуозен оркестра", който в средата на лятото ще посети и България. Оркестърът изпълнява изцяло музика на Щраус и жъне фурор от Азия до Южна Америка и Африка. Идеята да създаде и музей, посветен на Краля на валса било просто едно естествено продължение. „Тъй като не харесвам музеи, в които трябва да се взираш в малки табелчици или някой да декламира наизустен текст, исках нещо различно. Да усещаш това, което виждаш. Разположен в центъра на Виена, от година и половина интерактивният музей „Йохан Щраус нови измерения“ привлича посетители от всяка възраст.

200 години от рождението на Йохан Щраус

„През слушалките чувате гласа на Щраус. На важните хора в живота му. Чувате атмосферата около него и музиката му. Монтирали сме и проследяващо устройство. Така във всеки момент знаем къде е посетителя и какво трябва да чуе той. В годините на Революцията конфликтите между Щраус и баща му се засилват. Затова тази стена е разделена на две. Въпреки че самият той бил композитор, не искал синът му да става музикант, а държавен служител. Майката на Щраус тайно го записала на уроци по цигулка и композиране. Тогава, около 20-годишен Щраус не участвал физически в сблъсъците. Бил артистична душа, но хубаво ядосал баща си. След смъртта му той вече не бил просто синът на композитора, а самият той бил композитора. Вече не бил потискан. Творчеството му избухнало. А майка му станала негов мениджър. В Павловск, Русия поканили Щраус да изнесе концерт на гарата по случай откриването на първата жп линия в страната, свързваща Санкт Петербург с курортното градче. Успехът е толкова невероятен, че започват да го канят всяко лято в продължение на 11 години. Въпреки че мразел да пътува с влак, много концерти били в присъствието на императора. В Павловск Щраус създава някои от най-великите си произведения. Вече печелел добре и наемал някои от най-добрите музиканти в Европа. Голямата му любов – Олга е благородничка. Една от първите жени композитори. Това са най-щастливите моменти в живота му. Разменят си над 100 писма. Предлага ѝ брак, но майка ѝ не позволява, защото Щраус няма потекло. След Павловск през 60-те години на XIX век вече всички искат Щраус. Славата му е глобална, а той се превръща в звезда. Изнася концерти на международното изложение в Париж, където за пръв път изпълнява „На хубавия син Дунав“ с огромен успех. Следват концерти и балове в лондонския „Ковън Гардън“, в Ню Йорк, а в Бостън пред 50 хиляди зрители дирижира 1000 музиканти, 400 от които цигулари. Най-голямото музикално събитие в света до този момент. Става много богат. Жени се три пъти, но няма свои деца. С годините славата започва да му тежи. Страда от депресия и обсесивно-компулсивно разстройство. Получава фобия от пътувания. Оттегля се във вилата си в Ишъл и така приключва живота му. Тази разбита на парчета цигулка символизира края на една легенда. Както пресата в Бостън казва за него: „Може да говори само немски, но умее да се усмихва на всички езици.

NOVA е медиен партньор на събитието.