Трябва ли да има нови правила за цените на храните?

Нов проектозакон на Земеделското министерство, който цели да въведе ред по веригата от полето до рафта, предизвика остра реакция от страна на производители и преработватели. Макар да го определят като „добра основа“, в ефира на „Здравей, България“ представители на млечния, птицевъдния и овощарския сектор алармираха за сериозни пропуски.

КНСБ започва мониторинг на цените на 20 основни продукта

Един от основните проблеми е дефиницията за „българска стока“. Проектът предвижда 50% от определени продукти в големите вериги да са български. Според производителите обаче това е не само недостатъчно, но и подвеждащо.

„Искаме не просто да е произведен в България, а да е от българска суровина“, заяви Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите. Той настоя квотата да е поне 80-90% и даде пример как потребителите са заблуждавани: „Голям процент от това, което се продава като кашкавал, не е кашкавал, а полуфабрикат, внесен и просто разфасован тук. По регламент това се води българско“.

Спад на цените в потребителската кошница

Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите допълни, че според европейския регламент нарязването и опаковането на испански хамон у нас го превръща в български продукт. „Ние сме против това. Искаме българско пиле да означава бройлер, отгледан, заклан и пакетиран в България“, заяви той.

От своя страна Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите посочи, че за плодовете и зеленчуците 50% квота е нереалистична през цялата година. „При измръзване на 90% от черешите, както се случи сега, не можем да осигурим и 30%. Това е форсмажор“, каза тя.

„Капанът” на надценките

Законът предвижда таван на търговската надценка от 20% за големите вериги. Формулировката обаче е притеснителна, казват специалистите. Според текста 20-те процента се начисляват „след добавянето на разходите по реализацията на продуктите“.

„Това е една врата в полето. Веригата може да си калкулира разходи за ток, заплати, наеми и логистика и чак тогава да сложи 20% отгоре. Така ограничението става безсмислено“, коментира Зоров. 

Друг проблем е възможността за неравно третиране. Търговецът може да сложи 1% надценка на един доставчик и 19% на друг, изхвърляйки го от пазара. Решението, според бранша, е еднаква надценка за всички доставчици в рамките на една и съща стокова група.

Кой остава извън закона?

Най-скандалният, според участниците, текст е този, който изключва от обхвата на закона търговията на стокови борси, тържища и пазари на производители.

„Точно там, където оперират прекупвачите и се формира голяма част от пазара, законът няма да важи. Така са го написали“, заяви Милтенова. По думите ѝ това означава, че контролът върху цените на тези ключови места ще е нулев.

Извън регулацията остават и доставките за училища и социални домове, както и по-малките търговци с оборот под 20 милиона лева годишно.

Ивайло Гълъбов алармира, че новият закон ще наложи още по-голяма административна тежест върху бизнеса, който и без това е затрупан от ежедневни справки. „Вместо да произвеждаме, ние ще пишем. А основният ни проблем е, че нямаме работници“, каза той и цитира своя колежка юрист: „След като изчетох закона, мога да кажа, че остава да хвърляме кърпата и да приключваме“.

Трябва ли да има нови правила за цените на храните?

"Търговската спекула е поведението на всички по веригата. Държавата няма много права, за да се намесва, защото става дума за свободна конкуренция. Но трябва да се следи кой какво прави, за да няма картели и господстващо положение",  каза финансовият експерт Людмила Елкова в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

"В България монополи и картели в търговията няма, но има сериозни олигополи", каза бившият министър на земеделието и месопреработвател Кирил Вътев. Той посочи, че месопреработвателите не са променили цените си, но те растат на пазара. По негови думи трябва да се определя не таван на надценки, а правило за лоялна конкуренция. Вътев каза още, че българските производители са на ръба на оцеляването.

Бившият земеделски министър каза, че има още два Закона, които са важни – за браншовите организации и за кооперирането.

Цветан Цеков, председател на браншова камера "Плодове и заленчуци", е на мнение, че Законът за веригата на доставка на земеделските продукти и храни ще пази българските интересите на българските производители и на крайните потребители. По негови думи свободният пазара предопределя конкуренцията, в която ще оцелее най-силния. Той е на мнение, че трябва да бъдат създадени кооперативи.

От Сдружението за модерна търговия също имат препоръки - заради видяха риск от увеличение на цените и дефицит и нарушаване на конкуренцията.

От Министерството на земеделието и храните обясниха в позиция до НОВА, че кризисните мерки, една от които е по отношение на надценките, са времево ограничени за срок от 1 година от влизане в сила на закона. През този период, при търговия със стоките, определени от Министерски съвет, ще се прилагат предвидените надценки от участниците по веригата на доставки.

Отговор дойде от Министерството на земеделието и храните при откриването на жътвената кампания край Видин. От там уточниха, че преди да бъде приет законопроектът ще мине през всички съгласувателни процедури.

"Изцяло публично да бъде това нещо, за да могат всички страни да участват в процеса и да гарантираме едно справедливо ценообразуване на основните хранителни стоки", каза заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев.

Ето и текста на цялата позиция:

"Във връзка с направеното запитване Ви информираме, че проектът на Закон за агрохранителната верига е публикуван за едномесечно обществено обсъждане, считано от 13 юни 2025 г.

Публикуваният за обществена консултация проект на закон не е окончателен текст, така че е налице реална възможност на заинтересованите страни да участват в изготвянето му посредством предложенията си. По този начин, със съвместни усилия между администрацията, бранша и заинтересованите страни ще се постигне балансиран подход към участниците по веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Създаването на условия за лоялна конкуренция ще е от полза не само за производителите, но и за крайните потребители.

Най-малко 50 на сто от целия асортимент от предлаганите в търговските обекти мляко и млечни продукти, прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци следва да са от български производители или преработватели, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители или по Закона за храните.

Мярката има за цел утвърждаване на българските продукти на пазара и стимулирането на търсенето и предлагането им.

До момента само в сектор мляко и млечни продукти е поискано завишаване на процента на предлаганите български стоки, докато подходът, който е използван в проекта на закон е усреднена величина на капацитета на производителността между отделните сектори в земеделието.

Кризисните мерки, една от които е по отношение на надценките, са времево ограничени за срок от 1 година от влизане в сила на закона. През този период, при търговия със стоките, определени от Министерски съвет, ще следва да се прилагат предвидените надценки от участниците по веригата на доставки.

На този етап изключение от обхвата на закона е търговията със земеделски продукти и храни на стокови борси, тържища и пазари на производители. Сделките на тези пазари се регулират от вече действащ закон, а именно Закон за стоковите борси и тържищата. Излизайки стоките от тези пазари обаче, влизат в обхвата на предлагания законопроект.

В заключение следва да се посочи, че целта на обществените консултации е осигуряването на отворен и ясен за заинтересованите участници процес на вземане на решения от съответната власт, в резултат на което да се стигне до приемането на по-устойчиви и обществено признати решения и политики.

Министерството на земеделието и храните насърчава всички заинтересовани страни да се запознаят със съдържанието на законопроекта и да предоставят своите становища, мнения и предложения в рамките на общественото обсъждане. Получената обратна връзка е ценна за постигане на балансирана, приложима и устойчива регулаторна рамка".

Повече по темата гледайте във видеата.